четвъртък, 8 декември 2011 г.

UEFA PROSTITUTE LEAGUE

Въпреки световната финансова криза - елитният публичен дом в Женева регистрира рекордни печалби и ще отчете доста успешна година. Под вещото ръководство на мадам Мишел, бардака предлага елитни проститутки. Единственият недостатък е че французите са с приоритет пред останалите клиенти, поради сантименти на мадам Мишел към родината си. Все пак ако успеете да се вредите ето какви удоволствия ви очакват:

Берта - красивата блондинка от Дортмунд е доста дискретна към клиентите, но ако мадам Мишел каже изпълнява всичко безукорно и клиента винаги остава доволен. За съжаление работи основно с френски елитни ВИП клиенти от обкръжението на мадам Мишел.

Дина - източно европейката от Хърватска, може да изпълни всяко едно ваше желание и е доста издържлива на многобройни сеанси. По нареждане на мадам Мишел е готова да се подложи на всякакви садо-мазо унижения, особено ако клиента е от Франция.

Арсена - англичанката от африкански произход е непретенциозна към клиентите си и е подходяща за всеки който обича африкански преживявания.  Натрупала доста опит в северните лондонски бардаци, тя е готова да се отдаде дори и на закъсали финансово и фалирали клиенти от Гърция.

Вила - страстната испанка предлага горещи страсти, но основните и клиенти са мафиоти от Коза Ностра, така че внимавайте с нея.

Илана - интернационалната брюнетка от Милано е особено привлекателна, затова се радва на изключителна почит от московските олигарси. Все пак ако притежавате няколко милиарда в швейцарска банка, тя е готова да ви се отдаде.

Пожелаваме на славните труженички и на мадам Платини все така да радват клиентите си и през следващият сезон на UEFA PROSTITUTE LEAGUE.

понеделник, 5 декември 2011 г.

Съединението на България през 809 година

ДА, през 809 година е станало първото Съединение на България с център на събитията София (тогава Сердика). По това време е имало 2 Българии - Дунавска, създадена от Аспарух (Исперих) с владетел кан Крум и Македонска, създадена от Кубер (брат на Аспарух) и за съжаление не е било ясно кой е бил влателя по-това време.

Как се стига до това положение. Вижте следващата карта:


За кан Аспарух,  знаем достатъчно - макар и все още да е популярна тъпотията, че направил някакъв съюз с някакви славяни. За това в някой друг пост. Кан Кубер обаче слиза доста по на югозапад в днешните македонски земи и там основава Куберовата България. Двете държави са съществували до 808 година без да имат сухопътна граница, за сметка на това вероятно комуникацията и синхронизацията между тях е била на доста добро ниво. 

За Византия е било важно да предотврати Съединението поради запазване на пътя Белград - Ниш - София - сухоземният път към Европа. Кан Крум обаче през 809 превзема София (Сердика) и така двете Българии се обединяват. Доказателство за това е че с превземането на София към България попадат териториите на днешна Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска област, както и територията на днешна Македония. 

Това на практика е било първото Съединение на България. Двете откъснати една от друга Държави се обединяват!

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Гари Спийд - почивай в мир!


Не знам колко от вас разбират какво означава да облечеш екипа на отбора, чиито симпатизант си от дете и да излезеш на митичният терен, пред тази публика, която разбираш перфектно, защото си бил част от нея. Това е нещо повече от сбъдване на мечта! Това е неописуемо.

Гари Спийд става част от любимият си клуб, чиито фен е от дете през 1996 под ръководството на Хауърд Кендъл, пристигайки от Лийдс за 3.5 милиона. Става капитан на отбора през вторият сезон. За съжаление играе само 2 сезона - 58 мача и 15 гола и напуска в посока Нюкясъл. Самият той споделя:

You know why I’m leaving, but I can’t explain myself publicly because it would damage the good name of Everton Football Club and I’m not prepared to do that.

Респект, капитане! Почивай в мир!


 

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

За повече щастливи майки - събота, 26.11.11, от 11 часа

В събота, 26.11.11, от 11 часа в София, Пловдив, Варна, Русе, Плевен, Монтана, Правец, Костинброд и Раковски (досега) се организират протести под надслов "За повече щастливи майки в България", в страната, в която в една от най-елитните клиники, Шейново, наказана преди седмица с 500-2000 лв административна санкция от Изп Агенция за Мед Одит за смъртта на 19-годипната Деяна, бе убита 35-годипната Надежда, а днес почина и детенцето и. 
Дрес-код: черни дрехи, цветя и свещичка за паметта на загиналите. 

В София е пред парламента. Ако някой го интересува друг град, да пита.

неделя, 13 ноември 2011 г.

КАН ОМУРТАГ, Българите и Траките

В математиката 2+2 = 4 и всеки може да го докаже по много начини. Някой математик от висш университет може да достигне до този ФАКТ, решавайки един вагон диференциални и интегрални уравнения, докато едно дете в предучилищна възраст ще вземе 2 клечки в едната ръка, 2 в другата и ще преброи, че те са общо 4.

Българи ли са траките? Има ли родственост между двата народа? Не знам какви са начините за решаване на тая задача от историците, но аз ще подходя към решаването и като едно дете в предучилищна възраст, не за друго ми просто защото нямам историческо образование, нито имам титли пред името си (освен най-благородната българска такава бай, но това няма общо с темата).

Да тръгнем от един неоспорим факт, нещо като аксиома, нещо което повечето от вас са виждали с очите си, а който не го е виждал е добре да го направи - Омуртаговият надпис, намерен в църквата св. 40 Мъченици във В. Търново. Какво гласи той:


Кан ювиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунава и по средата на двата всеславни дома, като измери (разстоянието), направи на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кана сюбиги. Нека Бог да го удостои да проживее сто години.


КАН или ХАН?

Нека първо разгледаме тоя все още чудно за мен спорен въпрос. Ми самият Омуртаг си го е написал, че е КАН и не виждам що трябва да се правим на умни?!? Както аз съм написал, че съм бай, значи съм бай и никаква транскрипция или изговаряне на чужди езици няма да ме направи ВАЙ, МАЙ, НАЙ или ДАЙ. Така и Омуртаг е казал - КАН, което автоматично значи, че не е нито ХАН, ВАН, БАН (замислете се академици и професори) или СГАН. Мисля този въпрос е изчерпан и пределно ясен. Българските владетели са носели титлата КАН.

Да продължи с главният въпрос - Българи ли са траките? За целта нека прочетем какво точно е написал кан Омуртаг и да решим елементарната задача (2+2=?). Построил човека нов дом и между старият и новият дом направил МОГИЛА и то не каква да е могила, а ВСЕСЛАВНА (забележете каква дума използва)!

Какво са правили траките - МОГИЛИ. Могили като гробници, Могили като храмове (Старосел). Те са толкова много, че ги има в цяла България. За тях Могилата е била свято място. Бих казал най-ценното.

Омуртаг и той направил могила (то реално всеки може да направи могила), но той е счел това за нещо много важно, защото точно това е описал в надписа, не друго, а точно това че е направил могила по средата между двата дома! За него това е изключително важно, а и самата могила е не каква да е а ВСЕСЛАВНА! Защо е направил точно могила? Може би като е дошъл тука и е изучил културата на Траките и е казал - бах маааму тия са голяма работа и аз ще бъда пич като тях? Да де ама нали уж траките са изчезнали много преди българите да дойдат в тези земи, пък и траките нямали писменост? Откъде ще знае Омуртаг за тях, пък и кои са те, че чак толкова да се е впечатлил от тях? Вероятно е прочел в Интернет за тях? iСиктир! Истината е очевадна и отричането с разни абсурдни теории и догадки би ни направил смешен. Смешен като българските историци от БАН!

Омуртаг е направил това, което са правили неговите предшественици българи(траките). Нещо което е било ритуал. Нещо което той е счел за много важно. Свързано с традиция, древен ритуал, вероятно и религия. Това което са правили предшествениците му от векове - построил е могила и е счел това за изключително важно за да го опише в колоната за бъдните векове!

А пък вие господа историци си решавайте интегрални уравнения. Успех!

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Отговорът на Въпроса за Живота, Вселената и Всичко останало

42!

а какво е 42?

42 е ден като днешният! Ден в който разбираш ОТГОВОРА! Ден в който всичко друго е нищожно и маловажно! Ден в който тревогите и грижите ти остават на заден план! Ден в който се чувстваш ГОРД и ЩАСТЛИВ!

Честит рожден ден, млади рицарю джедай! Направи този свят по-добър от света в който аз живея и... НЕКА СИЛАТА БЪДЕ С ТЕБ!

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Социолози - слепи ли сте или сте продажна гмеж?

Паляци социолози, защо в нито един анализ и социологическо проучване не виждам името на Светльо Витков? Толкова ли малък процент гласове ще събере? Нима подценявате интернет като медия и място за социологически проучвания? Или нещо друго се крие зад вашите прогнози?

Фейсбук -една седмица преди изборите:

1. Групата на Светльо Витков - 14 410 симпатизанти.
2. Миглена Кунев - 12 137
3. Плевнелиев - 4 000
4. Калфин - 2 000
--------
Репортаж от БНТ:
http://izborite.bnt.bg/component/content/article/24-elections/elections-2011/644-2011-10-16-17-13-03

Обаче в същото време в анкетата на същият сайт в който са гласували над 3 600 души, резултата е:
http://izborite.bnt.bg/polls/2-vote1

Е това как ще ми го обясните социолозчета? И защо не се взема в предвид?

петък, 14 октомври 2011 г.

Къде са гениите?

Забравени. Никой не го интересува. Важното е да влезне отегчен в социалната мрежа, да "постне муда" си от типа:

"след всяка грешка идва прошка"
"трейлъра на Аватар 2 е много як", с линк към тубата
"изсрах се" - това е в стил бай Момчил

диалог естествено няма. Максимум 2-3 отговора, не много свързани с тематиката, освен ако поста не е от типа:

"R.I.P. Стив Джобс". Тогава отговорите може да станат много, ама няма да се различават много от оригинала.

А гениите творят, но вече няма кой да ги чете... Отегчение и скука е настъпила повсеместно. Фейсбук е пример как вселената се опитва да достигне към първичният хаос. В Гугъл+ спама е достигнал невиждани размери (след малко и аз ще допринеса за развитието му), а Туитър е някаква снобарщина. Скука и отегчение, като Кифла останала без МОЛ, като национален отбор по футбол лишен от сватба и чалготека, като бай Момчил във вторник между 3 и 4 следобед, като човек четящ поста ми.

Хайде стига ви толкова, че и без това няма да има кой да го прочете.

неделя, 2 октомври 2011 г.

A MESSAGE FROM LANCE

I'll never forget the day I started my fight against cancer.
Today LIVESTRONG Day I hope you'll remember to wear yellow, and be counted as a proud member of our LIVESTRONG Day community.

Happy LIVESTRONG Day,
Lance



-------------


За втора година в България бе отбелязан денят на фондация LIVESTRONG - 2 октомври ДЕН БЕЗ РАК!

четвъртък, 29 септември 2011 г.

ЗА ВСИЧКО И НИЩО - протестите, яз. Кърджали, с. Широки дол, Крушунските водопади

"Някогашният борец за свобода и наследник на търновския престол (Иван Александър ІІ) малодушно изоставя вярата на своите деди и приема исляма. Придобитите земи в Мала Азия не оставят съмнение в користните му подбуди. Колко е различна съдбата на неговия роден брат Фружин, който избира нерадостната съдба на емигранта. Той заминава за християнска Унгария и през 1408 г. заедно със своя братовчед и наследник на Видинското царство Константин вдига въстание срещу османската власт в България."
                                                                       
Проф. дин Николай Овчаров 




http://cchery.blog.bg/drugi/2011/09/28/za-vsichko-i-nishto-protestite-iaz-kyrdjali-s-shiroki-dol-kr.827099

вторник, 27 септември 2011 г.

босфорТВ

Никога нямаше да се регна в сайта на телевизията, собственост на голфаджийски олигарси, продукт на ДС, но нахалството и безочието на Учиндолския "патриот" е по мутренски възмутително. В одата му за защита на поръчковата журналистка, той дори не обели дума за съпричасност или съболезнование към семействата на двете момчета от село Катуница. Важно му беше да си защити шефовете и работното си място.

Да Учиндолецо, за вас с Бенатова, криминалното лице Рашков е ЦАР и вие това го демонстрирате, дори само защото не го зовете с истинското си име. И това е най видимата част от обвързаността ви с бандитите на прехода. Специално ТИ Учиндолеца беше обвързан с кого ли не- с Мултигруп, с Тиквата, с Гоце, с Доган... ти "ПАТРИОТИНО"... така че, не ми заставай в позата на морален ветропоказател, защото народа и теб ще издуха, така че да не може да се въртиш накъдето задуха конюнктурата и личния ти интерес. ТИ Трифонов си мутра. Мутра на прехода, безпардонна, нахална, неграмотна и вредна, по начина по който бяха вредни 99.99% от политиците в България. Ти си част от статуквото на тези които изгониха от България младите хора. Ти си грозна медийна шлака и ще бъда щастлив когато изтечеш в канала на историята.

Тази вечер, когато правите с Бенатова телевизионна оперета "Ние сме бели и чисти, вие сте лумпени зад фалшиви ай пи та", да не забравиш да пуснеш архивите от 2001-ва година, когато на гости ти беше убиеца от Катуница.



Коментар на човек с ник red_tulip във връзка с коментара на трифонов, относно миролюба бенатова и събитията в Катуница.

неделя, 25 септември 2011 г.

Гражданското общество

Винаги съм твърдял, че единственото и истинско гражданско общество в България е това на футболните фенове. Тези дето наричат - лумпени, наркомани, вандали. Може би и майките се опитват да направят нещо подобно (те са втората сила в тая страна), но при тях нещата се получават доста по-трудно.

За феновете съм писал и преди - по време на случая Николета и Павел:

http://baimomchil.blog.bg/sport/2009/08/05/nikoleta-suzana-decata-na-bylgariia.374890

Ето два цитата от футболен форум, които ме разтърсиха:

Аз съм от Плевен, обаче след като гледах новините, и видях толкова много фенове организирани под една обща идея, ми стана много драго. От този ден АЗ СТАНАХ ФЕН НА БОТЕВ ПЛОВДИВ. 


Момчета, изпълнихте ме с гордост снощи. Привърженик съм на Левски и всички в рода ми 3 поколения назад са левскари, но от днес нататък НИКОГА няма да кажа лоша дума за агитките на Ботев и Локо. 
Заслужихте си уважението! 


Когато държавата е била слаба и не е могла да защити населението, народа е доказвал, че сам може да поеме нещата и да се защити. Аз мога само да добавя - ГОРД СЪМ ЧЕ СЪМ ФУТБОЛЕН ФЕН. ГОРД СЪМ ЧЕ СЪМ ФЕН НА БОТЕВ ПЛОВДИВ!!!










петък, 16 септември 2011 г.

Празникът на София - масовата заблуда - 1 година по-късно


или защо празника на град София не трябва да е на 17 Септевмри, а на 25 март!!!

света София - това е божията премъдрост. Това е връзката между Човека, Бога и Космоса. Ето какво казва православието:

Богословите свързат Божията Премъдрост с Второто лице на Света Троица – Бог-Слово. Тази идеологема има връзка с Боговъплъщението, чийто начален момент точно е фиксиран в новозаветната книжнина с благовестието на св. архангел Гавриил. Православната църква отбелязва този ден като Свето Благовещение и го празнува на 25 март. В такъв смисъл единственото молитвено и богослужебно честване на Божията Премъдрост е на 25 март.

В същото време на сайта на храма Света София - премъдрост божия !!! се споменава следното:

Църквата "Св. София", приела името на Божията Премъдрост, е най-старият паметник на ранната християнска епоха на Балканите, символ на миналото и вечността на град София. 

http://www.pravmladeji.org/svsofia/index.html

В уикипедия намираме следният текст:

София е християнска светица, почитана от Източноправославната църква на 17 септември. Според преданието е била благочестива християнка, която след овдовяването си посветила грижите си на своите три дъщери – мъчениците Вяра, Надежда и Любов (в деня на смъртта им съответно са на 12, 10 и 9 години). Заради привързаността си към християнството, св. София и трите ѝ дъщери са жестоко наказани от римската власт по време на гоненията срещу християните

Често християните от различни изповедания допускат грешка като смятат, че храмовете, носещи името „Св. София“ са посветени именно на тази светица. София (от гръцки: σόφια – [пре]мъдрост) е всъщност Премъдростта Божия, на тази Премъдрост е кръстена светицата, а нейните дъщери носят имената на основните „плодове“ на Духа – а именно Вяра, Надежда и Любов.
Сега да се върнем на град София и неговият празник. Пак според уикипедия:

Смята се, че още през 13-14 век градът става известен и с името на патрона на раннохристиянския храм „Св. София“ (4 век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм 

Безспорно е че името на града София, идва от храма Света София, която както видяхме по горе, неоспоримо носи името на Божията премъдрост (то дори си е част от името на храма) а не на християнската светица София!!!

В този ред на мисли логично а и правилно би било празника на града да е на 25 март, а не на 17 септември!

Така че честит празник скъпи ЗАБЛУДЕНИ софиянци :)

неделя, 11 септември 2011 г.

Зеленчуци и храна

Капиталистическата консуматорска истерия не познава сезони, винаги трябва да има всичко - по всяко време. Риба, плодове и зеленчуци се пренасят насам-натам със самолети или се отглеждат изкуствено в химически лаборатории. Предлагат се целогодишно и така губят своята уникалност, своята специална стойност и значимост в кръговрата на природата.

Единствено аспержите оказват все още някаква съпротива срещу тази загуба на облика и унижението над зеленчука, но това изключение само потвърждава правилото. Всичко навсякъде, на специална оферта, има го на всеки ъгъл и няма никакъв вкус.

Постоянното едновременно присъствие на всички хранителни продукти разваля апетита на много хора, те се оплакват, че прасковите или черешите вече нямат вкус. Ами какъв вкус да имат плодове през декември  -  тези недозрели химически издънки, които лъщят с вечен блясък по рафтовете и дори не могат да се развалят както си му е редно. Те са съставени наполовина от вода и наполовина от алчност. По този начин така нареченият свободен пазар извършва кражби, защото на човека бива отнета една жизнено важна културна ценност - редуващата се промяна.

А без промяна няма желание, копнеж, няма мечти и наслада. Остава само да се тъпчат от фрустрация, докато не попаднат при лекарят.

Владимир Каминер /Моята Кавказка Тъща/

сряда, 31 август 2011 г.

Черни вит - зеленото сирене, традиционната кухня и български фолклор

Чували ли сте за бългърският Рокфор - зеленото сирене от Черни Вит? А за фолклорният фестивал "От Тимок до Вита"?

И да сте и да не сте - следващият разказ е за вас  :)

http://cchery.blog.bg/drugi/2011/08/31/cherni-vit-v-pregrydkata-na-avtenichnata-bylgarska-muzika-i-.811650


сряда, 24 август 2011 г.

Таралежът

Незнайно как в парка - малкият оазис в бетонената пустиня се появи таралеж. Дали някой го е донесъл и го е пуснал там обричайки го на сигурна смърт или просто сам си е дошъл отнякъде, остана загадка за мен, а и не само за мен.

За съжаление, престоя му в пренаселеният градски парк бе съвсем кратък - след по-малко от ден той бе убит, намушкан с някаква пръчка от любопитно, но жестоко дете...

Мълвата за смъртта на таралежа се разнесе из целият парк. За кратко време всички деца в парка бяха наясно и потресени от случката, докато техните родители си стояха по пейките в неведение за необичайното събитие. Винаги е странно как едно такова събитие при децата се разпространява със светкавична скорост, без наличие на технически средства като ТВ новини, интернет, мобилни телефони. Децата просто знаеха и се организираха.

Въпреки различията във възрастта, деца които не си играят заедно се организираха да направят разследване и да открият кой е виновникът. И го намериха. Дали това беше детето или не - не се разбра, но тумбата с деца го бяха наобиколили и му търсеха отговорност, защо бе убил таралежа.  Наложи се ние родителите да прекратим линча с изплашеното дете. Децата останаха разочаровани, че нямаше наказание за явното престъпление и тръгнаха унили към новият Стоунхендж в парка - магическият гроб на таралежа.

Възрастните си мислим, че децата трябва да гледат нас и да се учат от нас. Би трябвало да е така, но колко "таралежа" ежедневно се убиват в обществото? Колко ГМО и синтетични боклуци наречени храна, се продават? Колко убийци се измъкват безнаказано, разчитайки на някаква корумпирана система? Колко закони се приемат очевадно в полза на убийците на "таралежи"? И какво правим ние???

Май НИЕ трябва да се учим и да взимаме пример от децата...



вторник, 23 август 2011 г.

ОТНАСЯНЕ

...Тъй като мен изобщо, ама изобщо не ме бива в блогирането, ще използвам случая да публикувам като пръв постинг един на пръв поглед недооценен постинг на иначе най-добрата и най-чаровната блогерка в България - cchery.

ОТНАСЯНЕ ...... най-точната дума за обобщение на изминалите почивни дни!ОТНАСЯНЕ  в пространството! ОТНАСЯНЕ във времето! ОТНАСЯНЕ човешко!

Откакто се помня името на едно врачанско село олицетворява за мен поне трима човека. Майка и две дъщери. Страхотни наши семейни приятели! Всичко тръгнало от едно друго село в Горнооряховско, където ...... соцът успял да направи и хубави неща. Историята ще е малко селска, ама.... здраве да е, нали си знам вече каква съм и що съм!  Та в другото село, в Горнооряховско,  приятелството обикаляло необезпокоявано домовете на хората. Синурите били изместени от красиви огради с орнаменти, доказващи светлото соц бъдеще, което още било и настояще, но и те не могли да спрат човешкото в човека. Та в това село моят баща и четвъртият член от семейството на нашите приятели, които споменах по-горе - бащата, създали ценност - дружбата помежду си! Запазили я в гимназията, по време на военната служба, докато следвали...... и после я предадоха на още четирима души..... Тях двамата - бащите вече ги няма! Единият от доста време.... другият е причината за 4-годишната тъга в мене. Но пък... онова, което ми оставиха тези двама човека е толкова силно, заредено с поезия, смях, песни и слънчеви истории, че ..... ме/ ни  (съпруга ми и децата) заведе във Врачанското село. Място, което пази духа на бащите, нищо че моят не е стъпвал там. Но другият човек - чичо Марин е успял да прекара мост между тези два края на България и по него извървяхме пътя до планината. 
ОТНАСЯНЕ във времето!
Там, където пътят свърши, почна безкрая и величието или величието на безкрая - Врачанския балкан:




Пак има път.... защото пътят не е само асвалт и дупки, а символ, с който указваме посоките на съдбата си. На някои хора съдбите им отреждат да подреждат дърва за огрев из гората:




На други пък е дадена възможност да се наслаждават на  слънчевите петна в прохладната гора, с които вятърът красиво играе на гоненица:
 

Върхът е величествен:
 

и зад високото си чело крие спомените за битки далечни и по-близки, за смели планинци, покорили непристъпността му, за бури и ветрове със страшни гласове:



Не е много високо, там дето сме се качили





но и така редуващите се била ме оставят без дъх, потопена в море от въздух и земя, трева и дървета.


 
Всяка стъпка е сгазена билка и ако ще да е така, то нека поне сме боси! Всяко вдишване е молекула здраве в битка с натровеното ми тяло. Всеки завой открива я къпинак:


с презрели черни топчици витамини, а сянка ми пази непретенциозна круша-дивачка със сладки медени крушки:

Подяждам набързо мецата дето сигурно и на сън я знае тая круша и опиянена от синьото на синевата, разпънало бели плетива над главата ми,

поемам сетния път:

А той ме извежда до нежната прегръдка на планината, приютила в най-ниското на мощните си хребети селцето, онова Врачанското.




Едва ли съм допускала, че точно там може да има нещо. Ноооооо то съществува. Живее. Диша. Все още............ Ето на това му викам
ОТНАСЯНЕ  в пространството!


И ако времето е в състояние да те омае и оплетен и жадно любопитен да те хвърли назад в годините, то значи някога си минал през полуразрушеното читалище на Врачанското село. Нелепостоящата сграда току в подножието на един стръмен баир привлече веднага вниманието ми. Отличаваща се по форма и архитектура от жилищните къщи, беше ясно, че е била или училище, или ..... читалище! Да, помните ли?!? Помните, макар да не обичате да си признавате, че едно време училище и читалище имаше всяко българско село. В моето село даже и кино имаше.... Едно време някой е решил, че е уместно хората да учат, но и да могат да се забавляват! А и да има място за партийни агитации, все пак. Днес споменът за този човек навява долната сграда:

Олющена като след скарлатина, с прозорци - избодени очи, постелена със слама при входа си, който навремето, някога, преди доста години тръпнещо е посрещал зрителите на поредната вечеринка, почитателите на местния театър и изкуство, читателите на библиотеката на горния етаж.....

Терасата....

сигурно е била облечена я в трибагреника ни, я в знамето на СССР, я някой и друг лозунг за преизпълнение на петилетката, но при все е задавала тона на настроението, което посетителят може да очаква, пристъпи ли в някогашното читалище.  На хубаво място е сградата, нали - вижте долу?! Най-личното, най-високото.........

И пристъпва посетителят, дори и в днешно време, а в полумрака на призрачните стени на вестибюла

забравя да гледа разхвърляното сено, висящите от пантите врати. Всъщност забравям, защото сигурно само аз мога да се отнеса на такова място  и се опитвам да видя уморените от дневния труд лица, които надвили съня, са идвали да вземат своята доза развлечение на това място. Пристъпват безшумно, без да се блъскат чисти басмени забрадки, измити галошки, миришещи на домашен сапун прани дрехи.... жадни за различие мъже и жени. Оставили обречените на доживот грижи по животните и градините си, те влизат със смутени усмивки в салона

а сцената

тайнствено скрита от пердета, процеждащи драматична светлина омагьосва свикналото на тежък труд сърце и коравата душа. Смирена, тя тихичко присяда ня редиците от столове (тези на снимката долу са последните останки от тях):

и се оставя на магията на театъра...... пък бил той и самодеен.

За всеки, завинаги превзет от тайнството на четенето човек, няколкото стълби към горния етаж

където е библиотеката, едва ли са представлявали проблем. На място, където сега само светлината и сенките са украса


някога буквите са били строени в редици и самите те са били светлината! А красота...... имало е опит за красота по тавана:

сега има само страховити дупки:


Навсякъде разтурия

времето-заличител е безпощадно и ни показва за кой ли път, че сме толкова временни, колкото балканът вечен. И че да се пъчим, да се кокошиним, да се ботоксваме, силиконваме, екстеншваме, тунинговаме, все някой ден ще ни застигне собствената ни разтурия, онази сила, която ще отнесе с лека ръка всичко парвенюшко от нас. И дано да има спомен за човека под маската на "голямото важно", за да може един ден някой друг да е способен да изживее ОТНАСЯНЕ във времето и пространството!

Стигнах до момента с ОТНАСЯНЕТО човешко! Което е в прекалено пряка връзка с думите ми от последния ред. След прекрасните усещания, които Врачанския Балкан ни подари, снощи с дъщеря ми отидохме да гледаме Световната купа по художествена гимнастика в новата спортна зала. На езика ми е да спомена ББ, но понеже ще е с хубаво и се притеснявам да не разваля нечий лентяйски следобед , няма да го правя съвсем в прав текст. Просто искам да кажа, че е хубаво страната ни да разполага с подобно съоръжение, както е прекрасно и съществуването на метрото, което след малко ще ме поеме..... . Та отидохме ние на състезанието, защото Бела иска да става гимнастичка. За целта тренира гимнастика и искаше да гледа "каките".  Снимките ми са мноооооооого зле, ще ме прощавате за единствената, която ви пускам, ама все се надявам именият ми ден да ми донесе едно хубаво фото 

И гледаме, и викаме силно, и пляскаме с надежда, и се вълнуваме точно като лентите на гимнастичките. Искаме нашите момичета да се представят добре. Иииии те го правят. Особено ансамбъла на съчетанието с 3 ленти и 2 обръча!

А едно крехко момиченце на име Силвия Митева предизвиква еуфорията на залата. Тя играе уверено, точно и стабилно. Кога ако не сега пред 6000 българи?!?! Но пък тази цифра 6000 не пречи въобще на съдийската седянка да реже, кълца и смила труд, усилия, самочувствие!!!! Странно е как след като рускинята изтърва топката съвсем демонстративно на индивидуалната надпревара с топка, все пак взе златото?!?! Да, и нашето момиче след едно подхвърляне нагоре улови топката като стъпълата й настъпаха очертанията на килима, но всичко останало беше чисто. А за съчетанието с лента имам чувството, че съдиЙчетата си бяха нахлузили бурки, НО без отвори за очите!!!Рускинята не стига, че изтърва уреда при едно от изхвърлянията, ами и почти си причини анаеробно удушаване, щото се умота в плата, Нооооооо това й донесе първо място!!! Едно време за изтърван уред, никога нямаше да можеш да вземеш първо място! Но очевидно това ще се променя и тенденцията ще е колкото повече изтървания, толкова по-напред в класирането!!!!!

А главната съдийка Деспа...... не знам си коя - българка, след като цялата зала почна да освирква бурките, призова да бъдем толерантни и добри домакини 
. Толеранти към какво? Или към кого? Докога лицемерно ще си затваряме очите в името на поклоничеството към съдийската мафия в художествената гимнастика? И кога нашите гимнастички ще бъдат пиедестала, на който ще се кланяме...... вместо на зашеметени "слепи" женици покрай терена......... Това важи и за фигурното пързаляне......... Ние добри домакини можем и сме! Ала какви гости посрещаме!?!?! Такива, дето идват на Черноморието ни и се напиват като прасета по Коледа, а после разправят как сме страна от третия свят?! Или пък съдийки с изумително високо самочувствие и невероятно малко причини за същото!!!!!!!!

Да, мечтая си и дъщеря ми някога да стъпи на такова състезание. И сеОТНЕСОХ  в тази си мечта....... но си мисля дали ще имам сили да й причиня това, което вчера Силвето изживя...... да се качва 4 пъти на второто място, да й се налага да гледа кривата усмивка на четирикратната златна медалистка от Русия, а поне 2 от медалите да й се полагаха........


Толкова е хубаво да гледаш награждаването на българи и да слушаш нашия химн - клипчето долу!