Изявление на Ланс Армстронг от 23 Август 2012

Изявление на Ланс Армстронг, във връзка с решението на Американската Антидопингова Агенция (USADA). Оригиналното изявление може да намерите тук:

http://lancearmstrong.com/news-events/lance-armstongs-statement-of-august-23-2012

Мисля всеки може да го преведе, ползвайки Гугъл или някой друг транслатор. Аз ще акцентирам върху 2 момента от самото изявление, които ще се опитам да преведа. Предварително се извинявам ако има неточности в превода.

If I thought for one moment that by participating in USADA’s process, I could confront these allegations in a fair setting and – once and for all – put these charges to rest, I would jump at the chance. But I refuse to participate in a process that is so one-sided and unfair. Regardless of what Travis Tygart says, there is zero physical evidence to support his outlandish and heinous claims. The only physical evidence here is the hundreds of controls I have passed with flying colors. I made myself available around the clock and around the world. In-competition. Out of competition. Blood. Urine. Whatever they asked for I provided. What is the point of all this testing if, in the end, USADA will not stand by it?

-----

Ако съм си помислял и за момент, че вземайки участие в съдебния процес с УСАДА, ще мога да имам шанс за справедливост срещу тези обвинения - това първо – а накрая въобще да ги отхвърля, то бих се "хвърлил" в такова предизвикателство. Но аз отказвам да участвам в съдебен процес, който определям като едностранен и нечестен. Независимо какво казва Травис Тигарт, няма ни най-малко физическо доказателство за неговите странни и гнусни обвинения. Единственото физическо доказателство са стотиците тестове, през които съм преминал успешно. Отзовавал съм се денонощно където и да се намирам по света. По време на състезание. И в почивките. Кръв, урина. Давал съм проби на онова, което са поискали. Какъв е смисълът от всичкото това тестване като в крайна сметка УСАДА няма да го вземе предвид?!

Аз лично не помня друг спортист да е бил атакуван по-този начин. Да се връщат 15 и повече години назад с обвинения за допинг на база показания на бивши съотборници. Какъв е смисълът от всичкото тестване преди, по и след състезанията? Много е прав Ланс да пита всичко това.

Today I turn the page. I will no longer address this issue, regardless of the circumstances. I will commit myself to the work I began before ever winning a single Tour de France title: serving people and families affected by cancer, especially those in underserved communities. This October, my Foundation will celebrate 15 years of service to cancer survivors and the milestone of raising nearly $500 million. We have a lot of work to do and I'm looking forward to an end to this pointless distraction. I have a responsibility to all those who have stepped forward to devote their time and energy to the cancer cause. I will not stop fighting for that mission. Going forward, I am going to devote myself to raising my five beautiful (and energetic) kids, fighting cancer, and attempting to be the fittest 40-year old on the planet.

-----

Днес аз затварям тази страница. И няма да се връщам към нея, независимо от обстоятелствата. Ще се отдам на работата, която започнах още преди  да спечеля първия Тюр дьо Франс: да служа на хората, засегнати от рак и особено на общностите без шанс за добри медицински услуги. Моята фондация ще отпразнува този октомври 15 години от създаването си в служба на хората, преживели заболяване от рак. И ще отбележим един финансов рекорд - почти 500 милионна долара събрани помощи. Имаме много работа за вършене, за да се разсейвам с безсмислени спорове. Отговорен съм към всички онези, които не спират да работят и са посветили себе си, времето и енергията си да помагат на хората, болни от рак. Няма да спра да се боря за тази кауза. Гледайки напред, аз ще посветя себе си в отглеждането на моите пет прекрасни деца, борбата с рака и ще се опитам  да бъда най-силния 40-годишен мъж на планетата.

Според мен точно тук е разковничето. Тия 500 милиона. Няма какво повече да добавя. Всеки може сам да прецени...

Върховият момент на Олимпиадата в Лондон

Не това не е финала на 100 метра за мъже в Атлетиката. Не е и плуването, въпреки че емоциите там бяха големи и самото състезания почна да ми липсва.

Спортното събитие номер 1 за мен е спринта на 400 метра за мъже и съм сигурен, че в оставащите дни няма да има друго такова, което да предизвика повече емоции в мен.

Някъде около 21 часа на 5 Август си казах, че Джеймс Кирани от Гренада трябва да е Олимпийският шампион.

Което точно насочи симпатиите ми към това момче? Ето този момент на финала в полуфиналното бягане:

Какво толкова има на тая снимка? Двама атлети си разменят лепенките с имената. Нормално. Във футбола съперниците го правят след всеки мач. Както виждате на снимката единият от тях е Кирани (в дясно), който току що е спечелил бягането, а другият е заелият последно място в полуфиналната серия Оскар Писториус от Южна Африка - най-бързият човек в света без крака. Параолимпиец и Олимпиец, заел второ място в сериите и класирал се на 1/2 финала. УНИКАЛНО ПОСТИЖЕНИЕ НА ЧОВЕШКИЯТ ДУХ! За който не го е гледал - ето снимки от бяганията му:

Видео и информация за него може да намерите в интернет, но да се върнем на размяната. Този жест, малък на пръв поглед, лично според мен реши състезанието. На другият ден малко след 21:30 Джеймс Кирани бе неудържим и спечели убедително златният медал: 

Първата олимпийска титла в историята за Гренада бе бурно отпразнувана като национален празник на карибския остров. Правителството на Гренада обяви днешният ден за неработен, за да отбележи постижението.

Оскар от своя страна ще трябва да изчака за своя златен медал около месец, когато започват пара олимпийските игри, но без съмнение той спечели нещо повече от това на тези игри - спечели уважението на публиката, доказвайки ни че всичко на този свят е възможно.