вторник, 4 декември 2012 г.
Ситуация
Купих си една губерка
не губерка а манерка
но ненужна ми е тя
и напълних я с лайна
Да но някой я намери
и веднага се напери
Юнашка глътка той надигна
чак до гърлото му стигна
И поуката сега каква е
Много ясно то се знае
Дори в печаливша ситуация
Не си застрахован от излагация
сряда, 14 ноември 2012 г.
ТЪЖНО, ГРОЗНО, ИДИОТСКО
ЩО ЗА БЕЗМОЗЪЧЕН ИДИОТ И ПОДЧОВЕК ТРЯБВА ДА СИ, ЗА ДА ЗАБЪРКАШ ДЕТЕТО СИ В МАЛОУМНИТЕ СИ ТЕЛЕШКИ КЕФОВЕ???
петък, 19 октомври 2012 г.
Трагикомедия по българските пътища 2
Да ви припомня една история с едни "нагли" пешеходеци от преди 2 години и нещо:
http://baimomchil.blog.bg/drugi/2010/08/03/tragikomediia-po-bylgarskite-pytishta.585999
Ето какво се случи 2 години по-късно. Всяка прилика с предходни лица и събития е случайна.
Място на действието:
град Мордор (София), ул. Самара, пешеходната пътека на кръстовището с Малинов в посока Бизнес парк София.
Интериор:
На въпросната пешеходна пътека има светофар, който обаче РАБОТИ.
Действие
Първа сцена:
бай Момчил отива на работа (пролетарий от всички страни обединявайте се! Напред о парии презрени...). Стига до въпросната пешеходна пътека и чака светофара да светне зелено. Светофара светва зелено! Бай Момчил и останалите пешеходци минават НАЙ-НАГЛО на ЗЕЛЕНО! Бай Момчил тъкмо е пресякъл улицата и чува зад него спирачки. Обръща се и гледа един онеправдан бакшиш забил спирачки, колата му по средата на пешеходната пътека. Бакшиша орк слиза и тръгва да се нахвърля да бие наглият пешеходец, който още по-нагло е пресякъл на зелено и е попречил на горкият орк бакшиш да мине с таксито.
Втора сцена:
Бай Момчил се намесва и подвиква на банго Бакшиш:
- Кво се репчиш, бе боклук. Не виждаш ли че е зелено, бе нещастник. Ще сгазиш човека на пешеходна и слизаш да се биеш, датаеба в нещастника!
Тотална наглост на грубият, невъзпитан и нагъл бай Момчил.
http://baimomchil.blog.bg/drugi/2010/08/03/tragikomediia-po-bylgarskite-pytishta.585999
Ето какво се случи 2 години по-късно. Всяка прилика с предходни лица и събития е случайна.
Място на действието:
град Мордор (София), ул. Самара, пешеходната пътека на кръстовището с Малинов в посока Бизнес парк София.
Интериор:
На въпросната пешеходна пътека има светофар, който обаче РАБОТИ.
Действие
Първа сцена:
бай Момчил отива на работа (пролетарий от всички страни обединявайте се! Напред о парии презрени...). Стига до въпросната пешеходна пътека и чака светофара да светне зелено. Светофара светва зелено! Бай Момчил и останалите пешеходци минават НАЙ-НАГЛО на ЗЕЛЕНО! Бай Момчил тъкмо е пресякъл улицата и чува зад него спирачки. Обръща се и гледа един онеправдан бакшиш забил спирачки, колата му по средата на пешеходната пътека. Бакшиша орк слиза и тръгва да се нахвърля да бие наглият пешеходец, който още по-нагло е пресякъл на зелено и е попречил на горкият орк бакшиш да мине с таксито.
Втора сцена:
Бай Момчил се намесва и подвиква на банго Бакшиш:
- Кво се репчиш, бе боклук. Не виждаш ли че е зелено, бе нещастник. Ще сгазиш човека на пешеходна и слизаш да се биеш, датаеба в нещастника!
Тотална наглост на грубият, невъзпитан и нагъл бай Момчил.
Епилог:
Оркът се насира, че подивяла тълпа пешеходци се канят да го линчуват (наглият пешеходец дето щеше да бъде сгазен и бай Момчил). Качва се в колата и офейква.
Коментар на сценариста:
Крайно време е в тая държава да се вземат мерки срещу изроди като бай Момчил и ония другият пешеходец, които искат да имат предимство на пешеходните пътеки пресичайки на зелено и стресират нещастните орки.
Коментар на бай Момчил (същият като в предният пост - демек няма промяна за 2 години и нещо):
БББ беше казъл, че материала ни е скапан. Голяма част от хората мрънкат срещу скапаната ни държава, но на държавата и няма нищо, тя не е виновна, че пълно със скапани орки, които са готови да те обвиняват, за това че за малко не са те размазали на пешеходна пътека, пресичайки на зелено да те заплашват със саморазправа!!!
Който е ходил в западна Европа или Америка е наясно каква е ситуацията там. За съжаление ние сме все още в ориента, не географски, а мисленето на хората е ориенталско!
петък, 12 октомври 2012 г.
Директорка не ще дете с диабет в детската градина
Източник: http://www.bnews.bg/article-60394
Автор: Ива Капкова
4-годишната Стефания Георгиева не е желана в ОДЗ 28 в жк "Младост"2, дала да се разбере директорката на детското заведение Корнелия Танева. Единствената вина на детето е, че е болно.
"Със Стефания няма да стане", казала госпожата, начело на ОДЗ-то, а на въпроса на майката Татяна Георгиева "Защо?", отговорът бил: "Защото целият персонал отказа".
Причината - детето има от две години диабет и е на инсулин. За случая майката е сезирала Асоциацията на болните от диабет деца и младежи, а нейният председател Елисавета Котова поискала среща с кмета Йорданка Фандъкова. Пренасочена била към дирекция "Образование", откъдето обещали да я приемат следващата седмица.
Дотогава 4-годишната Стефания, приета редовно в детската градина, без предимство и връзки, няма да ходи на занятия, защото никой от ОДЗ "Ян Бибиян" не желаел да поеме отговорност, ако нещо се случи с нея в часовете, прекарани там, по думите на директорката Танева.
Последният "жест", направен към семейството от страна на директорката на ОДЗ28, бил на 1 октомври, когато майката била накарана да подпише декларация, че носи лична отговорност за случващото се с нейното момиченце в детската градина. Татяна, естествено отказала.
Майката подчерта, че не се оплаква по никакъв начин от персонала, нито пък от медицинската сестра, от която срещнала разбиране с обяснението, че и друг път са гледали дете с диабет. Думата обаче имала директорката.
По случая ще бъде сезирана Комисията за защита от дискриминация,
съобщи председателят на Националната асоциация на децата и младежите с диабет Елисавета Котова.
Това е един голям абсурд. Няма такова нещо в Европа - да се отделят хронично болни или с увреждания деца.
Това е абсолютна дискриминация, нарушават се правата и на децата, и на родителите, категорична е Котова. Тя напомня на властта, че с отказа на директорката на на 28 ОДЗ е нарушена и конвенцията за защита на лицата с увреждания.
Тя вече е получила отговор на сигнала до Агенцията за закрила на детето. Оттам отговорили, че, за съжаление, все още имало празноти в действащата нормативна уредба, но в същото време подчертали, че "принципът на интегриране на деца с хронично заболяване е залегнал в държавната политика".
Междувременно Котова обобщи, че към момента има три подобни случая на отказ от детска градина на приети и записани 4-годишни малчугани с диабет. Два от случаите са в София, а третият в Хасково.
---------------
Коментар на бай Момчил: въпросната директорка е типичен пример на издигнал се чиновник, превърнал се в некадърен мениджър. Диалога с нея е невъзможен, решенията колкото и да са грешни си ги защитава от проява на твърдоглавство и инат. Стигало се е до физическа саморазправа между бодигард и майки, поради неадекватни заповеди на Танева. Имало е множество оплаквания срещу нея, останали без последствия.
Още по темата 28 ОДЗ тук: http://forum.metsababa.net/viewtopic.php?f=28&t=470
Автор: Ива Капкова
4-годишната Стефания Георгиева не е желана в ОДЗ 28 в жк "Младост"2, дала да се разбере директорката на детското заведение Корнелия Танева. Единствената вина на детето е, че е болно.
"Със Стефания няма да стане", казала госпожата, начело на ОДЗ-то, а на въпроса на майката Татяна Георгиева "Защо?", отговорът бил: "Защото целият персонал отказа".
Причината - детето има от две години диабет и е на инсулин. За случая майката е сезирала Асоциацията на болните от диабет деца и младежи, а нейният председател Елисавета Котова поискала среща с кмета Йорданка Фандъкова. Пренасочена била към дирекция "Образование", откъдето обещали да я приемат следващата седмица.
Дотогава 4-годишната Стефания, приета редовно в детската градина, без предимство и връзки, няма да ходи на занятия, защото никой от ОДЗ "Ян Бибиян" не желаел да поеме отговорност, ако нещо се случи с нея в часовете, прекарани там, по думите на директорката Танева.
Последният "жест", направен към семейството от страна на директорката на ОДЗ28, бил на 1 октомври, когато майката била накарана да подпише декларация, че носи лична отговорност за случващото се с нейното момиченце в детската градина. Татяна, естествено отказала.
Майката подчерта, че не се оплаква по никакъв начин от персонала, нито пък от медицинската сестра, от която срещнала разбиране с обяснението, че и друг път са гледали дете с диабет. Думата обаче имала директорката.
По случая ще бъде сезирана Комисията за защита от дискриминация,
съобщи председателят на Националната асоциация на децата и младежите с диабет Елисавета Котова.
Това е един голям абсурд. Няма такова нещо в Европа - да се отделят хронично болни или с увреждания деца.
Това е абсолютна дискриминация, нарушават се правата и на децата, и на родителите, категорична е Котова. Тя напомня на властта, че с отказа на директорката на на 28 ОДЗ е нарушена и конвенцията за защита на лицата с увреждания.
Тя вече е получила отговор на сигнала до Агенцията за закрила на детето. Оттам отговорили, че, за съжаление, все още имало празноти в действащата нормативна уредба, но в същото време подчертали, че "принципът на интегриране на деца с хронично заболяване е залегнал в държавната политика".
Междувременно Котова обобщи, че към момента има три подобни случая на отказ от детска градина на приети и записани 4-годишни малчугани с диабет. Два от случаите са в София, а третият в Хасково.
---------------
Коментар на бай Момчил: въпросната директорка е типичен пример на издигнал се чиновник, превърнал се в некадърен мениджър. Диалога с нея е невъзможен, решенията колкото и да са грешни си ги защитава от проява на твърдоглавство и инат. Стигало се е до физическа саморазправа между бодигард и майки, поради неадекватни заповеди на Танева. Имало е множество оплаквания срещу нея, останали без последствия.
Още по темата 28 ОДЗ тук: http://forum.metsababa.net/viewtopic.php?f=28&t=470
вторник, 18 септември 2012 г.
Everton tribute to the 96
Какво е спортът (в частност футбола)? Просто една игра? Едва ли. Не би бил толкова значим. Във футболът има нещо много повече, което го прави велико. Кое е то?
Титлите? Не не са титлите. Те са моментни и хранят комплексираните душички на глори-хънтърите.
Звездите? Още по малко. Хора наричащи се специални, а не са направили нищо специално в живота. Гелосани нарциси, мислещи само за това да са номер 1 - във вестниците, по ТВ, като заплата и да прибавят колкото се може повече тенекии към колекцията си.
Феновете? Може би, но тези фенове, които чувстват играта със сърцето си. Тези които са съпричастни с трагедията на вечният си съперник и местен "враг". Тези които поставят човечността, над омразата и ниските страсти присъщи на доста подчовеци.
Ето такива моменти, правят футболът и спортът като цяло нещо велико. Феномен, много по-значим от това което може да даде една игра. Всичко останало е палящина.
Merseyside United. Приятно гледане:
понеделник, 27 август 2012 г.
Изявление на Ланс Армстронг от 23 Август 2012
Изявление на Ланс Армстронг, във връзка с решението на Американската Антидопингова Агенция (USADA). Оригиналното изявление може да намерите тук:
http://lancearmstrong.com/news-events/lance-armstongs-statement-of-august-23-2012
Мисля всеки може да го преведе, ползвайки Гугъл или някой друг транслатор. Аз ще акцентирам върху 2 момента от самото изявление, които ще се опитам да преведа. Предварително се извинявам ако има неточности в превода.
If I thought for one moment that by participating in USADA’s process, I could confront these allegations in a fair setting and – once and for all – put these charges to rest, I would jump at the chance. But I refuse to participate in a process that is so one-sided and unfair. Regardless of what Travis Tygart says, there is zero physical evidence to support his outlandish and heinous claims. The only physical evidence here is the hundreds of controls I have passed with flying colors. I made myself available around the clock and around the world. In-competition. Out of competition. Blood. Urine. Whatever they asked for I provided. What is the point of all this testing if, in the end, USADA will not stand by it?
-----
Ако съм си помислял и за момент, че вземайки участие в съдебния процес с УСАДА, ще мога да имам шанс за справедливост срещу тези обвинения - това първо – а накрая въобще да ги отхвърля, то бих се "хвърлил" в такова предизвикателство. Но аз отказвам да участвам в съдебен процес, който определям като едностранен и нечестен. Независимо какво казва Травис Тигарт, няма ни най-малко физическо доказателство за неговите странни и гнусни обвинения. Единственото физическо доказателство са стотиците тестове, през които съм преминал успешно. Отзовавал съм се денонощно където и да се намирам по света. По време на състезание. И в почивките. Кръв, урина. Давал съм проби на онова, което са поискали. Какъв е смисълът от всичкото това тестване като в крайна сметка УСАДА няма да го вземе предвид?!
Аз лично не помня друг спортист да е бил атакуван по-този начин. Да се връщат 15 и повече години назад с обвинения за допинг на база показания на бивши съотборници. Какъв е смисълът от всичкото тестване преди, по и след състезанията? Много е прав Ланс да пита всичко това.
Today I turn the page. I will no longer address this issue, regardless of the circumstances. I will commit myself to the work I began before ever winning a single Tour de France title: serving people and families affected by cancer, especially those in underserved communities. This October, my Foundation will celebrate 15 years of service to cancer survivors and the milestone of raising nearly $500 million. We have a lot of work to do and I'm looking forward to an end to this pointless distraction. I have a responsibility to all those who have stepped forward to devote their time and energy to the cancer cause. I will not stop fighting for that mission. Going forward, I am going to devote myself to raising my five beautiful (and energetic) kids, fighting cancer, and attempting to be the fittest 40-year old on the planet.
-----
Днес аз затварям тази страница. И няма да се връщам към нея, независимо от обстоятелствата. Ще се отдам на работата, която започнах още преди да спечеля първия Тюр дьо Франс: да служа на хората, засегнати от рак и особено на общностите без шанс за добри медицински услуги. Моята фондация ще отпразнува този октомври 15 години от създаването си в служба на хората, преживели заболяване от рак. И ще отбележим един финансов рекорд - почти 500 милионна долара събрани помощи. Имаме много работа за вършене, за да се разсейвам с безсмислени спорове. Отговорен съм към всички онези, които не спират да работят и са посветили себе си, времето и енергията си да помагат на хората, болни от рак. Няма да спра да се боря за тази кауза. Гледайки напред, аз ще посветя себе си в отглеждането на моите пет прекрасни деца, борбата с рака и ще се опитам да бъда най-силния 40-годишен мъж на планетата.
Според мен точно тук е разковничето. Тия 500 милиона. Няма какво повече да добавя. Всеки може сам да прецени...
http://lancearmstrong.com/news-events/lance-armstongs-statement-of-august-23-2012
Мисля всеки може да го преведе, ползвайки Гугъл или някой друг транслатор. Аз ще акцентирам върху 2 момента от самото изявление, които ще се опитам да преведа. Предварително се извинявам ако има неточности в превода.
If I thought for one moment that by participating in USADA’s process, I could confront these allegations in a fair setting and – once and for all – put these charges to rest, I would jump at the chance. But I refuse to participate in a process that is so one-sided and unfair. Regardless of what Travis Tygart says, there is zero physical evidence to support his outlandish and heinous claims. The only physical evidence here is the hundreds of controls I have passed with flying colors. I made myself available around the clock and around the world. In-competition. Out of competition. Blood. Urine. Whatever they asked for I provided. What is the point of all this testing if, in the end, USADA will not stand by it?
-----
Ако съм си помислял и за момент, че вземайки участие в съдебния процес с УСАДА, ще мога да имам шанс за справедливост срещу тези обвинения - това първо – а накрая въобще да ги отхвърля, то бих се "хвърлил" в такова предизвикателство. Но аз отказвам да участвам в съдебен процес, който определям като едностранен и нечестен. Независимо какво казва Травис Тигарт, няма ни най-малко физическо доказателство за неговите странни и гнусни обвинения. Единственото физическо доказателство са стотиците тестове, през които съм преминал успешно. Отзовавал съм се денонощно където и да се намирам по света. По време на състезание. И в почивките. Кръв, урина. Давал съм проби на онова, което са поискали. Какъв е смисълът от всичкото това тестване като в крайна сметка УСАДА няма да го вземе предвид?!
Аз лично не помня друг спортист да е бил атакуван по-този начин. Да се връщат 15 и повече години назад с обвинения за допинг на база показания на бивши съотборници. Какъв е смисълът от всичкото тестване преди, по и след състезанията? Много е прав Ланс да пита всичко това.
Today I turn the page. I will no longer address this issue, regardless of the circumstances. I will commit myself to the work I began before ever winning a single Tour de France title: serving people and families affected by cancer, especially those in underserved communities. This October, my Foundation will celebrate 15 years of service to cancer survivors and the milestone of raising nearly $500 million. We have a lot of work to do and I'm looking forward to an end to this pointless distraction. I have a responsibility to all those who have stepped forward to devote their time and energy to the cancer cause. I will not stop fighting for that mission. Going forward, I am going to devote myself to raising my five beautiful (and energetic) kids, fighting cancer, and attempting to be the fittest 40-year old on the planet.
-----
Днес аз затварям тази страница. И няма да се връщам към нея, независимо от обстоятелствата. Ще се отдам на работата, която започнах още преди да спечеля първия Тюр дьо Франс: да служа на хората, засегнати от рак и особено на общностите без шанс за добри медицински услуги. Моята фондация ще отпразнува този октомври 15 години от създаването си в служба на хората, преживели заболяване от рак. И ще отбележим един финансов рекорд - почти 500 милионна долара събрани помощи. Имаме много работа за вършене, за да се разсейвам с безсмислени спорове. Отговорен съм към всички онези, които не спират да работят и са посветили себе си, времето и енергията си да помагат на хората, болни от рак. Няма да спра да се боря за тази кауза. Гледайки напред, аз ще посветя себе си в отглеждането на моите пет прекрасни деца, борбата с рака и ще се опитам да бъда най-силния 40-годишен мъж на планетата.
Според мен точно тук е разковничето. Тия 500 милиона. Няма какво повече да добавя. Всеки може сам да прецени...
вторник, 7 август 2012 г.
Върховият момент на Олимпиадата в Лондон
Не това не е финала на 100 метра за мъже в Атлетиката. Не е и плуването, въпреки че емоциите там бяха големи и самото състезания почна да ми липсва.
Спортното събитие номер 1 за мен е спринта на 400 метра за мъже и съм сигурен, че в оставащите дни няма да има друго такова, което да предизвика повече емоции в мен.
Някъде около 21 часа на 5 Август си казах, че Джеймс Кирани от Гренада трябва да е Олимпийският шампион.
Което точно насочи симпатиите ми към това момче? Ето този момент на финала в полуфиналното бягане:
Какво толкова има на тая снимка? Двама атлети си разменят лепенките с имената. Нормално. Във футбола съперниците го правят след всеки мач. Както виждате на снимката единият от тях е Кирани (в дясно), който току що е спечелил бягането, а другият е заелият последно място в полуфиналната серия Оскар Писториус от Южна Африка - най-бързият човек в света без крака. Параолимпиец и Олимпиец, заел второ място в сериите и класирал се на 1/2 финала. УНИКАЛНО ПОСТИЖЕНИЕ НА ЧОВЕШКИЯТ ДУХ! За който не го е гледал - ето снимки от бяганията му:
Видео и информация за него може да намерите в интернет, но да се върнем на размяната. Този жест, малък на пръв поглед, лично според мен реши състезанието. На другият ден малко след 21:30 Джеймс Кирани бе неудържим и спечели убедително златният медал:
Оскар от своя страна ще трябва да изчака за своя златен медал около месец, когато започват пара олимпийските игри, но без съмнение той спечели нещо повече от това на тези игри - спечели уважението на публиката, доказвайки ни че всичко на този свят е възможно.
Спортното събитие номер 1 за мен е спринта на 400 метра за мъже и съм сигурен, че в оставащите дни няма да има друго такова, което да предизвика повече емоции в мен.
Някъде около 21 часа на 5 Август си казах, че Джеймс Кирани от Гренада трябва да е Олимпийският шампион.
Което точно насочи симпатиите ми към това момче? Ето този момент на финала в полуфиналното бягане:
Какво толкова има на тая снимка? Двама атлети си разменят лепенките с имената. Нормално. Във футбола съперниците го правят след всеки мач. Както виждате на снимката единият от тях е Кирани (в дясно), който току що е спечелил бягането, а другият е заелият последно място в полуфиналната серия Оскар Писториус от Южна Африка - най-бързият човек в света без крака. Параолимпиец и Олимпиец, заел второ място в сериите и класирал се на 1/2 финала. УНИКАЛНО ПОСТИЖЕНИЕ НА ЧОВЕШКИЯТ ДУХ! За който не го е гледал - ето снимки от бяганията му:
Първата олимпийска титла в историята за Гренада бе бурно отпразнувана като национален празник на карибския остров. Правителството на Гренада обяви днешният ден за неработен, за да отбележи постижението.
четвъртък, 3 май 2012 г.
Трагедията в българското образование
Признавам си че съм меко казано потресен от материала в учебника по музика за 3 клас. Излишно е да споменавам, че това е периода в който децата са като попивателно и ако изрично не им покажеш кое е красиво и естетично, то липсата на такова чувство ще е за цял живот.
За какво говоря. Преди време из нета се пращаха линкове от учебник по музика - за Лиска дето ще става миска. Всъщност положението е доста по трагично. Нека първо видим кои стои зад този тотален срам в образователната ни система:
След малко ще ви покажа тези хубостници по-горе каква чудовищна глупост са сътворили, пред която Лиска Миска ряпа да яде. Учебника е одобрен със заповед на МОН от 2008 година, когато министър на образованието беше Даниел Вълчев. Едва ли лично той е одобрявал материала, но той има не по-малка вина.
Ето за какво говоря. Страница 9 се говори за китарата:
Мечкарско хора - отново изключително "български" мотиви, супер важна информация. Нищо че цяла Европа, Бриджит Бардо и Еко организациите са против мъчението на животните. По важно е да не ни обявят за расисти. И да вкараме нов елемент във фолклора. Но чакайте - има и още страница 33 и:
ОРКЕСТЪР КАРАНДИЛА от Сливен. Качвайте се на масите и "РЪЦЕТЕ ГОРЕ", почвайте с кючека... Признавам си че не я знам тази песен "Малина Малина", но редовият третокласник ако се впечатли от оркестъра, ще отиде в ютуб и като напише "Оркестър Карандила" в търсачката на първа страница ще се появят следните евъргрийни:
Мъни мъни, Маймунка, Кючек АБЦ (това предлагам да влезне в следващото издание на учебника, защото явно е поръчано от МОН с образователна цел), Джелем джелем, Лечков кючек и т.н. Не е необходимо да споменавам, че текстовете на всички тези хитове са подходящи за деца на 9 години.
И както споменах авторите явно имат слабост към Трифонов и Куку бенд, което се вижда ето тук:
Нямам нищо против Деси и Алекс, но личното ми мнение е че такава велика народна песен би трябвало да се представи на децата с някоя народна певица или певец. Не зная дали е има в изпълнение на Стефка Съботинова, Валя Балканска и някой от другите легенди в народната музика, но Деси и Алекс определено са поп певици, кадърни са, но не са постигнали кой знае какво, че да влизат в учебник по музика.
Та какво разправяхте за Лиска Миска?
За какво говоря. Преди време из нета се пращаха линкове от учебник по музика - за Лиска дето ще става миска. Всъщност положението е доста по трагично. Нека първо видим кои стои зад този тотален срам в образователната ни система:
Ето за какво говоря. Страница 9 се говори за китарата:
В долната част има невероятно остроумният въпрос - кои от тези музиканти не свирят на китара. Че някой от авторите на учебника имат слабост към Трифонов и бенда му е очевадно и по-нататък ще видите още примери за това, но смея да питам - това ли са най-големите китаристи и виртуози в България, че трябва да попадат в учебника. Все си мисля, че китарата е символ на рок музиката, а не на чалгата, но явно трябва да вкараме изчерпаният Дългуч в учебника по музика. Нищо че самият той не е китарист, за тази цел има изключващ се въпрос.
Продължаваме на страница 10 и ... ШОК:
Еми нямам думи тука - циганска сватба, маанета и гюбек - АФЕРИМ, ЕВАЛА, МАШАЛА, автори. Едно време в учебниците по този повод имаше български народни носии, ама нищо - трябва да сме толерантни към малцинствата. При това много толерантни както ще видите със страница 29:
Мечкарско хора - отново изключително "български" мотиви, супер важна информация. Нищо че цяла Европа, Бриджит Бардо и Еко организациите са против мъчението на животните. По важно е да не ни обявят за расисти. И да вкараме нов елемент във фолклора. Но чакайте - има и още страница 33 и:
ОРКЕСТЪР КАРАНДИЛА от Сливен. Качвайте се на масите и "РЪЦЕТЕ ГОРЕ", почвайте с кючека... Признавам си че не я знам тази песен "Малина Малина", но редовият третокласник ако се впечатли от оркестъра, ще отиде в ютуб и като напише "Оркестър Карандила" в търсачката на първа страница ще се появят следните евъргрийни:
Мъни мъни, Маймунка, Кючек АБЦ (това предлагам да влезне в следващото издание на учебника, защото явно е поръчано от МОН с образователна цел), Джелем джелем, Лечков кючек и т.н. Не е необходимо да споменавам, че текстовете на всички тези хитове са подходящи за деца на 9 години.
И както споменах авторите явно имат слабост към Трифонов и Куку бенд, което се вижда ето тук:
Нямам нищо против Деси и Алекс, но личното ми мнение е че такава велика народна песен би трябвало да се представи на децата с някоя народна певица или певец. Не зная дали е има в изпълнение на Стефка Съботинова, Валя Балканска и някой от другите легенди в народната музика, но Деси и Алекс определено са поп певици, кадърни са, но не са постигнали кой знае какво, че да влизат в учебник по музика.
Та какво разправяхте за Лиска Миска?
сряда, 2 май 2012 г.
Патладжан
Патладжан върви с кебап
ако ще да си ербап
да се скриеш в долап
да го вържеш на канап
да си обуеш левият чорап
и да скочиш в трап
пак ще те намеря на майтап
и ще те предам за скрап
ако ще да си спечелил на хендикап
от вторият етап
няма да се разболееш от шап
я вземи си този хап
Викали ти син домат
кой си ти бе аристократ
кво като си брадат
кат Ахмет Доган на атентат
после имал автомат
и ходил до банкомат
за да станел той богат
кат Гоцевият брат
ще си счупиш тоя врат
да надничаш всепризнат
как да станеш дипломат
кат Филчов компромат
ако ще да си ербап
да се скриеш в долап
да го вържеш на канап
да си обуеш левият чорап
и да скочиш в трап
пак ще те намеря на майтап
и ще те предам за скрап
ако ще да си спечелил на хендикап
от вторият етап
няма да се разболееш от шап
я вземи си този хап
Викали ти син домат
кой си ти бе аристократ
кво като си брадат
кат Ахмет Доган на атентат
после имал автомат
и ходил до банкомат
за да станел той богат
кат Гоцевият брат
ще си счупиш тоя врат
да надничаш всепризнат
как да станеш дипломат
кат Филчов компромат
понеделник, 27 февруари 2012 г.
Колко е жалко да си перука
И да се осереш. За втора поредна година да се нацвъкаш. Да пуснеш поредното рядко и миризливо лайно.
Всъщност хората вече свикнаха и това дори не е новина. За втора поредна година кръгът е отложен (безпричинно). Събота 13:34 часа, когато трябваше да има кръг в А група, но бе отложен поради лошо време. Да видим апокалиптичната картина в страната по-същото време:
Стара Загора (Берое - Литекс по програма) - 11 градуса, Слънчево
София (Славия - Левски, ЦСКА - Локо Сф) - 10 градуса, Слънчево
Каварна (Калиакра - Черноморец) - 9 градуса, Променлива облачност с краткотрайни превалявания от дъжд
Пловдив (Локо Пд - Лудогорец) - 16 градуса, Слънчево
Севлиево (Видима - Миньор) - 10 градуса, Слънчево
Търговища (Светкавица - Ботев Вр) - 9 градуса, Слънчево
Монтана (Монтана - Ч.Море) - 12 градуса, Слънчево
данните са от sinоptik.bg.
Всъщност хората вече свикнаха и това дори не е новина. За втора поредна година кръгът е отложен (безпричинно). Събота 13:34 часа, когато трябваше да има кръг в А група, но бе отложен поради лошо време. Да видим апокалиптичната картина в страната по-същото време:
Стара Загора (Берое - Литекс по програма) - 11 градуса, Слънчево
София (Славия - Левски, ЦСКА - Локо Сф) - 10 градуса, Слънчево
Каварна (Калиакра - Черноморец) - 9 градуса, Променлива облачност с краткотрайни превалявания от дъжд
Пловдив (Локо Пд - Лудогорец) - 16 градуса, Слънчево
Севлиево (Видима - Миньор) - 10 градуса, Слънчево
Търговища (Светкавица - Ботев Вр) - 9 градуса, Слънчево
Монтана (Монтана - Ч.Море) - 12 градуса, Слънчево
данните са от sinоptik.bg.
неделя, 19 февруари 2012 г.
Комунисти, нищо свято няма за вас
Позволи си да цензурират Иван Вазов?!?
В зелено - това което е в учебника по литература за 3 клас
В синьо - това което го няма в учебника
В червено - обяснението за това защо го няма
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най любя на света?
Тамо аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей.
Тамо де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из Тракийска низина.
Там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата,
и при Охридски вълни.
Там, де днес е зла неволя,
де народът й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същия език.
Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земля,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.
До чукаритe карпатски
е стигала тяхна власт
и стените цариградски
треперали са тогаз.
Вижте Търново, Преслава -
тия жални съсипни:
на преминалата слава
паметници са они!
Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моят поклон приеми!
Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де Бог всичко наспори;
твоите мъки и страданья,
твойта славна старина,
твойте възпоминанья,
твойта светла бъднина.
Дето ази и да трая -
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.
Иван Вазов
В зелено - това което е в учебника по литература за 3 клас
В синьо - това което го няма в учебника
В червено - обяснението за това защо го няма
Де е България
Питат ли ме де зоратаме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най любя на света?
Тамо аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей.
Тамо де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из Тракийска низина.
Там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата,
и при Охридски вълни.
Там, де днес е зла неволя,
де народът й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същия език.
Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земля,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.
До чукаритe карпатски
е стигала тяхна власт
и стените цариградски
треперали са тогаз.
Вижте Търново, Преслава -
тия жални съсипни:
на преминалата слава
паметници са они!
Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моят поклон приеми!
Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де Бог всичко наспори;
твоите мъки и страданья,
твойта славна старина,
твойте възпоминанья,
твойта светла бъднина.
Дето ази и да трая -
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.
Иван Вазов
понеделник, 13 февруари 2012 г.
София - европейска културна столица
бай Момчил, предупреждава, че следващите кадри не са подходящи за хора със слаби сърца, лабилна психика и също така за хора консумиращи храни пред компютъра в момента.
София кандидат за европейска културна столица. Следващите снимки са от столичен парк и това което е изобразено на тях НЕ Е ДЕЛО на бездомни кучета:
Мисля, че при този материал, София едва ли ще срещне конкуренция с останалите кандидат градове, защото както виждате, културата на гражданите и е достигнала изключителни висоти.
София кандидат за европейска културна столица. Следващите снимки са от столичен парк и това което е изобразено на тях НЕ Е ДЕЛО на бездомни кучета:
Мисля, че при този материал, София едва ли ще срещне конкуренция с останалите кандидат градове, защото както виждате, културата на гражданите и е достигнала изключителни висоти.
Абонамент за:
Публикации (Atom)