Капиталистическата консуматорска истерия не познава сезони, винаги трябва да има всичко - по всяко време. Риба, плодове и зеленчуци се пренасят насам-натам със самолети или се отглеждат изкуствено в химически лаборатории. Предлагат се целогодишно и така губят своята уникалност, своята специална стойност и значимост в кръговрата на природата.
Единствено аспержите оказват все още някаква съпротива срещу тази загуба на облика и унижението над зеленчука, но това изключение само потвърждава правилото. Всичко навсякъде, на специална оферта, има го на всеки ъгъл и няма никакъв вкус.
Постоянното едновременно присъствие на всички хранителни продукти разваля апетита на много хора, те се оплакват, че прасковите или черешите вече нямат вкус. Ами какъв вкус да имат плодове през декември - тези недозрели химически издънки, които лъщят с вечен блясък по рафтовете и дори не могат да се развалят както си му е редно. Те са съставени наполовина от вода и наполовина от алчност. По този начин така нареченият свободен пазар извършва кражби, защото на човека бива отнета една жизнено важна културна ценност - редуващата се промяна.
А без промяна няма желание, копнеж, няма мечти и наслада. Остава само да се тъпчат от фрустрация, докато не попаднат при лекарят.
Владимир Каминер /Моята Кавказка Тъща/
Няма коментари:
Публикуване на коментар