Таралежът

Незнайно как в парка - малкият оазис в бетонената пустиня се появи таралеж. Дали някой го е донесъл и го е пуснал там обричайки го на сигурна смърт или просто сам си е дошъл отнякъде, остана загадка за мен, а и не само за мен.

За съжаление, престоя му в пренаселеният градски парк бе съвсем кратък - след по-малко от ден той бе убит, намушкан с някаква пръчка от любопитно, но жестоко дете...

Мълвата за смъртта на таралежа се разнесе из целият парк. За кратко време всички деца в парка бяха наясно и потресени от случката, докато техните родители си стояха по пейките в неведение за необичайното събитие. Винаги е странно как едно такова събитие при децата се разпространява със светкавична скорост, без наличие на технически средства като ТВ новини, интернет, мобилни телефони. Децата просто знаеха и се организираха.

Въпреки различията във възрастта, деца които не си играят заедно се организираха да направят разследване и да открият кой е виновникът. И го намериха. Дали това беше детето или не - не се разбра, но тумбата с деца го бяха наобиколили и му търсеха отговорност, защо бе убил таралежа.  Наложи се ние родителите да прекратим линча с изплашеното дете. Децата останаха разочаровани, че нямаше наказание за явното престъпление и тръгнаха унили към новият Стоунхендж в парка - магическият гроб на таралежа.

Възрастните си мислим, че децата трябва да гледат нас и да се учат от нас. Би трябвало да е така, но колко "таралежа" ежедневно се убиват в обществото? Колко ГМО и синтетични боклуци наречени храна, се продават? Колко убийци се измъкват безнаказано, разчитайки на някаква корумпирана система? Колко закони се приемат очевадно в полза на убийците на "таралежи"? И какво правим ние???

Май НИЕ трябва да се учим и да взимаме пример от децата...