Борсук

Днес е вторник и до 3 часа остават по-малко от 6 часа. Добрата новина е че през тази година не съм имал 3 часови вторници, лошата, че днес ще имам.

Днес идея нямам какво да ви пиша, ама понеже ми се пише, ей така ся ще пиша. Ще пиша за децата - най-чистите създания. Затова как ги моделираме и ги превръщаме в съсухрени оборсучени възрастни. Оборсученият възрастен е възрастен дето прилича на БОРСУК. Ей го батьо:

Ей го обрулил нос като хаджи Митьо на репозитъри енкрипшън. Обаче възрастните, повечето са приели оборсученото поведение и го считат това за нормално. Те са ВЪЗРАСТНИ и всичко детско в тях, не че не е останало такова, е дълбоко подтиснато и не трябва да се показва. Срамно било и не подхождало на голям човек. А някой да покаже нещо детско и веднага получава няколко критично-оборсучени погледа. Като на онзи приятел горе.Или ей на тия борсуци по-долу:

 

Та ей такива борсуци се опитваме да моделираме от децата ни. И защо? Това горе ли предпочитаме или това по-долу?

Явно борсуците са на почит. Е добре, днес ще бъда борсук. Но само от 3 до 4. През другото време не ме търсете, а още по-малко искам да гледам укорителни погледи като онези по-горе.

Хммм, погледите вече ги усещам на четящите блога ми възрастни...

Референдум или най-големият хазарт за 2013

И каква стана ся? След като умните се наумуваха и нищо не измъдриха, дали поради лобистки интереси и далавера (Трухчо, честита 100 годишна Тича!), дали за да не поемат отговорност, а може би и заради двете, ни изцвъкаха, като прясно, прясно лайно (хаджи Генчо, Честита Нова Година), отговорността за решаването на един стратегически важен въпрос за бъдещето на страната на нас НАРОДЪТ!

БРАВО! Що не ръкопляскате?

Щото ми се сере (поздрави и за Жоро КосмУнаФта, по-случай настъпването на Новата 2013).

Референдум - супер - много яко звучи, но защо ли не съм съгласен с великият Йордан Неделчев (жив и здрав бай Ниделчо и дано започнеш осъществяването на плановете си през тази нова 7518 година). Просто защото тази лъжица е твърде огромна за народната уста (Ей, Другарче - все такива специалитети да правиш и да научавам от теб).

Аз не се считам за достатъчно компетентен да дам отговор на въпроса от референдума. Не познавам и хора които са достатъчно компетентни (Никола, жив и здрав и да продължаваш да мачкаш паляци със странно произношение и не само). В крайна сметка все пак съм техничарски кадър (Аааааааа и Такче, големи сте, продължавайте все така), ще поразровя тук там, ще попитам тук там, ако трябва и Поли Генова дето не пее добре ще попитам (Чопи през Новата очаквам повече сингли, може и албум и повече кайсиева) и ще си съставя някакво мнение. Всъщност аз вече съм си го съставил (Тонев от теб очаквам истинско проучване по-въпрос, ако трябва ще изместим референдума за 2014 ), но дали то е правилното?

И как точно, ще постъпи бай Пенчо от Бобораци (Петко, жив и здрав, много да те слущат малките)? Или бай Асен от Бобошево? И хората като тях. Хората със средно образование в страната, без да им подценявам умственият багаж са 3 милиона. Тези с основно и начално са половин милион (Петя, тия хора произвеждат слънчогледа - от теб други неща очакваме през Новата обаче). И как точно тези хора ще решат, този толкова сложен въпрос (Алекс, да си все така идеен)? Аз мога да ви кажа как - някой ще ги наплашат с цената на скъпият ток, който ще трябва да плащат (Неви, много щастие през Новата), други пък директно ще си поискат 20-тачката, а някой от тях може и да ги наплашат с отравяне на природата или ядрени експлозии (Комши, keep walking!). При всички случаи решението няма да е взето на база факти или лично собствено мнение по-въпроса.

Нещо повече, ние рискуваме да обречем децата ни (Анюта, много поводи за радост да имаш), да плащат за нашето неадекватно решение. Така че референдум да - но не и по-такива специфични въпроси (Илиянски, все такъв ентусиазъм да имаш). По такива важни въпроси, някой трябва да носи отговорност, а не тя да се прехвърля на масата и да се получи масовата безотговорност.

Все пак хазарта, който ще играем в края на месеца е 50/50, така че дано имаме късмет(Кари, повече кураж ти желая).

Наздраве, бат Тотьо!

Ситуация

Купих си една губерка
не губерка а манерка
но ненужна ми е тя
и напълних я с лайна

Да но някой я намери
и веднага се напери
Юнашка глътка той надигна
чак до гърлото му стигна

И поуката сега каква е
Много ясно то се знае
Дори в печаливша ситуация
Не си застрахован от излагация

ТЪЖНО, ГРОЗНО, ИДИОТСКО

ЩО ЗА БЕЗМОЗЪЧЕН ИДИОТ И ПОДЧОВЕК ТРЯБВА ДА СИ, ЗА ДА ЗАБЪРКАШ ДЕТЕТО СИ В МАЛОУМНИТЕ СИ ТЕЛЕШКИ КЕФОВЕ???

Трагикомедия по българските пътища 2

Да ви припомня една история с едни "нагли" пешеходеци от преди 2 години и нещо:

http://baimomchil.blog.bg/drugi/2010/08/03/tragikomediia-po-bylgarskite-pytishta.585999

Ето какво се случи 2 години по-късно. Всяка прилика с предходни лица и събития е случайна.

Място на действието:
град Мордор (София), ул. Самара, пешеходната пътека на кръстовището с Малинов в посока Бизнес парк София.

Интериор:
На въпросната пешеходна пътека има светофар, който обаче РАБОТИ.

Действие

Първа сцена:
бай Момчил отива на работа (пролетарий от всички страни обединявайте се! Напред о парии презрени...). Стига до въпросната пешеходна пътека и чака светофара да светне зелено. Светофара светва зелено! Бай Момчил и останалите пешеходци минават НАЙ-НАГЛО на ЗЕЛЕНО! Бай Момчил тъкмо е пресякъл улицата и чува зад него спирачки. Обръща се и гледа един онеправдан бакшиш забил спирачки, колата му по средата на пешеходната пътека. Бакшиша орк слиза и тръгва да се нахвърля да бие наглият пешеходец, който още по-нагло е пресякъл на зелено и е попречил на горкият орк бакшиш да мине с таксито.

Втора сцена:
Бай Момчил се намесва и подвиква на банго Бакшиш:

- Кво се репчиш, бе боклук. Не виждаш ли че е зелено, бе нещастник. Ще сгазиш човека на пешеходна и слизаш да се биеш, датаеба в нещастника!

Тотална наглост на грубият, невъзпитан и нагъл бай Момчил.

Епилог:

Оркът се насира, че подивяла тълпа пешеходци се канят да го линчуват (наглият пешеходец дето щеше да бъде сгазен и бай Момчил). Качва се в колата и офейква. 

Коментар на сценариста:

Крайно време е в тая държава да се вземат мерки срещу изроди като бай Момчил и ония другият пешеходец, които искат да имат предимство на пешеходните пътеки пресичайки на зелено и стресират нещастните орки.

Коментар на бай Момчил (същият като в предният пост - демек няма промяна за 2 години и нещо):

БББ беше казъл, че материала ни е скапан. Голяма част от хората мрънкат срещу скапаната ни държава, но на държавата и няма нищо, тя не е виновна, че пълно със скапани орки, които са готови да те обвиняват, за това че за малко не са те размазали на пешеходна пътека, пресичайки на зелено да те заплашват със саморазправа!!! 

Който е ходил в западна Европа или Америка е наясно каква е ситуацията там. За съжаление ние сме все още в ориента, не географски, а мисленето на хората е ориенталско! 

Директорка не ще дете с диабет в детската градина

Източник: http://www.bnews.bg/article-60394

Автор: Ива Капкова


4-годишната Стефания Георгиева не е желана в ОДЗ 28 в жк "Младост"2, дала да се разбере директорката на детското заведение Корнелия Танева. Единствената вина на детето е, че е болно.

"Със Стефания няма да стане", казала госпожата, начело на ОДЗ-то, а на въпроса на майката Татяна Георгиева "Защо?", отговорът бил: "Защото целият персонал отказа".

Причината - детето има от две години диабет и е на инсулин. За случая майката е сезирала Асоциацията на болните от диабет деца и младежи, а нейният председател Елисавета Котова поискала среща с кмета Йорданка Фандъкова. Пренасочена била към дирекция "Образование", откъдето обещали да я приемат следващата седмица.

Дотогава 4-годишната Стефания, приета редовно в детската градина, без предимство и връзки, няма да ходи на занятия, защото никой от ОДЗ "Ян Бибиян" не желаел да поеме отговорност, ако нещо се случи с нея в часовете, прекарани там, по думите на директорката Танева. 

Последният "жест", направен към семейството от страна на директорката на ОДЗ28, бил на 1 октомври, когато майката била накарана да подпише декларация, че носи лична отговорност за случващото се с нейното момиченце в детската градина. Татяна, естествено отказала.

Майката подчерта, че не се оплаква по никакъв начин от персонала, нито пък от медицинската сестра, от която срещнала разбиране с обяснението, че и друг път са гледали дете с диабет. Думата обаче имала директорката.

По случая ще бъде сезирана Комисията за защита от дискриминация,
съобщи председателят на Националната асоциация на децата и младежите с диабет Елисавета Котова.

Това е един голям абсурд. Няма такова нещо в Европа - да се отделят хронично болни или с увреждания деца.

Това е абсолютна дискриминация, нарушават се правата и на децата, и на родителите, категорична е Котова. Тя напомня на властта, че с отказа на директорката на на 28 ОДЗ е нарушена и конвенцията за защита на лицата с увреждания.

Тя вече е получила отговор на сигнала до Агенцията за закрила на детето. Оттам отговорили, че, за съжаление, все още имало празноти в действащата нормативна уредба, но в същото време подчертали, че "принципът на интегриране на деца с хронично заболяване е залегнал в държавната политика".

Междувременно Котова обобщи, че към момента има три подобни случая на отказ от детска градина на приети и записани 4-годишни малчугани с диабет. Два от случаите са в София, а третият в Хасково.

---------------
Коментар на бай Момчил: въпросната директорка е типичен пример на издигнал се чиновник, превърнал се в некадърен мениджър. Диалога с нея е невъзможен, решенията колкото и да са грешни си ги защитава от проява на твърдоглавство и инат. Стигало се е до физическа саморазправа между бодигард и майки, поради неадекватни заповеди на Танева. Имало е множество оплаквания срещу нея, останали без последствия.

Още по темата 28 ОДЗ тук: http://forum.metsababa.net/viewtopic.php?f=28&t=470

Everton tribute to the 96

Какво е спортът (в частност футбола)? Просто една игра? Едва ли. Не би бил толкова значим. Във футболът има нещо много повече, което го прави велико. Кое е то?

Титлите? Не не са титлите. Те са моментни и хранят комплексираните душички на глори-хънтърите. 

Звездите? Още по малко. Хора наричащи се специални, а не са направили нищо специално в живота. Гелосани нарциси, мислещи само за това да са номер 1 - във вестниците, по ТВ, като заплата и да прибавят колкото се може повече тенекии към колекцията си. 

Феновете? Може би, но тези фенове, които чувстват играта със сърцето си. Тези които са съпричастни с трагедията на вечният си съперник и местен "враг". Тези които поставят човечността, над омразата и ниските страсти присъщи на доста подчовеци. 

Ето такива моменти, правят футболът и спортът като цяло нещо велико. Феномен, много по-значим от това което може да даде една игра. Всичко останало е палящина.

 Merseyside United. Приятно гледане: